Иларион Иванов Драгостинов

(1850 - 10 май 1876)

Роден в Арбанаси, Търновско. Масон. Псевдоними: И.Д., "45 1/2". Поддържа връзката (писмена и чрез пътувания) с търговци и масони от Париж, Виена, Букурещ, Цариград и Русе. Произхожда от богато многодетно семейство. Баща му, Иван Димитров Драгостинов, е абаджия. Учи в гръцкото училище в Арбанаси при Сигалата, в търновското главно мъжко училище (1867-68) при Никола Михайловски, Тодор Шишков и Атанас Границки, където е бил съученик на Филип Семидов и Стефан Стамболов, също масони. През 1868 г. става писар във френска търговска кантора в Русе, от където на 25 септември 1868 г. съобщава на родителите си в писмо:

"Человек, имеющ отговорни планове за своето си бъдеще, е необходимо да начне от това място."

Това казва всичко! Знаем, как почва революционера, посветил живота си на отечеството - захвърля всичко и се отдава на борбата. А човек като Драгостинов, с "отговорни планове", започва по стълбичката на масонството и иска да стигне до върха. Търговийка, чиракуване, слугинаж, но ставаш майстор. Вече 18 годишен, Драгостинов има правото да стане масон и е станал. Ако в Търново е бил "ученик", вече е "другар". Намира това място в срок от няколко дни. Тази система е изпитана - една от привлекателните страни на масонството. Кантората, в която работи, е френска - на "Еманюел и Дьо Жоан". След време ще го пратят в Румъния, а се налага и непрекъснато да пътува със задачи, по "търговска" работа.

Тескеретата му, запазени в Русенския архив:

29 септ. 1869 г.: Иларион Иванов Драгостинов заминава за Букурещ. Да му се издаде тескере. Поръчител: Панаьот А. Попов

10 ноември 1869 г.: Иларион Иванов Драгостинов заминава за Гюргево. Поръчител: Пенчо С. Магла

25 февр. 1870 г.: Издава му се разрешение да отиде за един месец в Гюргево. Поръчител му е Никола Живков.

25 май 1870 г.- (писано от самия Иларион Драгостинов):

"Иларион Иванов Драгостинов Русенец от Варуша ще иде за Търново. Да му се даде тескере и пашапорт. Кефил: Еманюел и д. Жоан" (френски печат).

(Тескерето има параф: "Бива, ако подпише 2 турски търкалета златни за Девическото училище. Никола Икономов подписва.)

11 ноемвр. 1870 г.: Иларион Иванов Драгостинов заминава за Гюргево. Да му се даде тескере. П. Магла

На 11 април 1872 г. отново пише до баща си:

"След Гьоргьов ден, с божия воля, ще замина за в Пеща и Виена, дето имам малко работа... Целта ми за тази работа и понеже за напред оставам да работя счетът си, ще ида да се запозная с онези фабрики и комисионерите, та след като се завърна, ще дам циркуляр."

Открива своя търговска къща на 12 май 1872 г. Нарича се "Комисионерска къща Ангел Стоянов § Иларион Драгостинов". Разпраща писма с рекламна цел до много търговци. Води дневник на кореспонденцията си от юни 1872 г. до 6 май 1874 г. Дали писмата му, както и тези от "Зора" са с иносказателен текст, не е проучвано. Но пише до Цариград, Виена, Букурещ, Одеса, Галац, Гюргево, Свищов, Габрово, Варна, Шумен и др. и навсъкаде е известно, че е имало ложи и масони. Пише на много езици, между които и на френски, немски и гръцки.

На 25/26 октомври 1873 г. изпраща навсякъде циркуляр, че ще работи самостоятелно. Едва ли е съвпадение, че от това време "самостоятелно" започва да действува и групата им в читалище "Зора". Настъпва ерата - Обретенов (Драгостинов).

Драгостинов е представител на русенския комитет на Общото събрание на БРЦК през май 1872 г., но Никола Обретенов твърди, че също бил отишъл на събранието. Което е малко вероятно.

Драгостинов е основателен член на читалище "Зора", подписал под номер 57 и внесъл вноската от 52 гр. на 29 май 1869 г. Името му се среща и в списъка на спомоществувателните членове на читалището от октомври 1872 г., когато е  внесъл под номер четвърти 54 гр. Името на Обретенов, обаче, не срещаме. Той е "слугата" в книгите, където са внесени заплатите и разходите - той е вземал, без да дава.

От 15.08.1870 г. Драгостинов е назначен за писар (секретар) на читалището в Русе.

Писмата, писани от него в в копирната книга - от 15 авг. 1870 до 22 дек. 1873 г. са следните:

1870 г.

41 бр. До редактора на вестник "Право" Иван Дочков в Цариград - първото писмо на Драгостинов - с иносказателен текст (15?16 август 1870) с псевдонимите на групата на Обретенов
55 бр. До Кр. Стоянов Тутракан (12 октомври)
57 бр. До Българското читалище в Цариград - (17 октомври)
58 бр. До Българското читалище в Цариград - (26 октомври)
64 бр. До Ив. Чорапчиев - Русе (11 декември)
65 бр. До Н. Павлович - Свищов - (13 декември)
66 бр. До Параскева В. Пеьов? Попов Тутракан - (13 декември)
67 бр. До Женското дружество "Ступанка" в Русе - (13 декември)
68 бр. До Българското читалище в Цариград - (13 декември)
70 бр. До Българското книжовно дружество в Браила - (13 декември)
71 бр. До Българското читалище в Цариград - (20 декември)

1871 г.

72 бр.  До Славейков в-к "Македония"- (12 февруари)
73 бр.  До Славейков в-к "Македония" - (12 февруари)
74 бр. До Ив. Дочков в-к "Право" - (2 март)
75 бр. До Ив. Дочков в Цариград - (2 март)
обява до в. "Дунав" неотразена в изходящата кореспонденция - 3/15 март: на 7 март в читалището Нестор Марков ще държи сказка "Историята на земята"
обява до в. "Дунав", неотразена в изходящата кореспонденция - 16/28 март: на 20 март в читалището М. К. Буботинов ще държи сказка "Първобитният человек, неговите нужди като производители на различните звания в обществото и най-после привъзходството на учителското звание" 1?!
обява до в. "Дунав", неотразена в изходящата кореспонденция - 24 март: Книгата "Животът на г-жа де Севине" ще излезе от печат през април. Да се съберат спомоществуватели.

76 бр.  До Ив. Найденов - (3 апр.)
77 бр. (дублиран номер)- До Славейков в-к "Македония" в Цариград - (3 април )
78 бр. До М. Стефанович
79 бр. До Певческото дружество - (8 Апр. )
80 бр. До Госп. Камбуров - Разград - (19 Апр. )
81 бр. До В. Казасов? - Разград?
82 бр.  До Д. П. Войников - Браила - (4 Юни)

1872 г.

118 бр. До Доростоло-червенската митрополия - (7 окт.)
119 бр. До Н. Марков - Русе - (18 окт.)
120 бр. До К. Григориев - Русе - (18 окт.)
121 бр. До Яким Попов - (31 окт.)
122 бр. До Певческо черковно дружество - (ноемвр.)
123 бр. До Тодор х. Станчев - (ноемвр.)
124 бр. До Тодор х. Станчев - (21 ноемвр.)
125 бр. До Българска община в Русе - (23 ноемвр.)

1873 г.

126 бр.   До Българското читалище в Цариград - (12/24 ян.)
127 бр.   До Н. Генович в Цариград- (30 март)
128 бр.   До Митрополит (Григорий?) - (6 апр.)
129 бр.   До Българското читалище в Цариград - (15 апр.)
130 бр.   До ? - (15 апр.)
131 бр.   До Ив. Найденов - (15 апр.)
132 бр.   До И. П. Иванов - Цариград - Руското консулство - (15 апр.)
133 бр.   До Църквата Св. Георги в Русе - (29 май)
134 бр.   До ? Генович? Българското читалище в ? Цариград? - (8 юли)
135 бр.    До Ив. Найденов - (8 юли )
136 бр.    До Македонската дружина ? - (8 юли )
137 бр.    До Ив. Найденов - (18 септ. )
139 бр.    До вестник Шутош - (22 дек.)

През 1874 г. читалището е изцяло превзето от групата на Обретенов. Драгостинов вече никъде не се появява в книгите, въпреки че е секретар. Писари са Юрдан Симеонов и Михаил хаджи Костов. Но към края на февруари се случват неща, за които можем само да предполагаме. Старите дейци изпращат Михаил Греков да разследва ситуацията в Русе. Ето какво е положението, отразено в копирната книга:

Писмата на "Зора" през 1874 г.

От тях се вижда, че извъднъж се появяват липси и неточти сметки, изпращат се средства и вестници на братята на Никола Обретенов - Георги и Ангел, за сметка на читалището, и за капак

Драгостинов взема всичките пари на читалището на свое име, след което парите остават да висят като негов кредит. Знаем, че не са похарчени за да се закупи оръжие, защото дори Тома Кърджиев е бил без оръжие в навечерието на "въстанието", "готвено" от ложа "Каран" на Ведър. За парите четем в писмо от 25 февруари 1875 г. на "Зора":

"До Епархиалния съвет в Русе

...Новото ръководство на читалището Ви моли да помогнете при събиранието на сумата 4 682 гр. от неизплатения дълг на преждевибшия секретар на читалището ни Иларион Драгостинов, направен на февруарий 24, 1874 г., а длъжникът и поръчителят му Георгий П. Петкович отказват да броят парите на падежа, както и промяната на записа с нова дата....

... Понеже е твърде късо времето за по-дълго споразумение с поменатия длъжник, читалищното настоятелство, преди да се намери принудено да употреби крайни мерки, счете за длъжност да потърси Вашата помощ и съдействие за събиранието на този запис, който е едничкият спестен капиталец на това обществено заведение и без който би се дискредитирало както пред членовете му, тъй и пред онези, които отколе имат да вземат от него.
март:април? 1875

Председател С. Д. Веженов
касиер: Георгий Р. Цанков
писар: Ив. Христофоров
настоятели: П. А. Чернев, П.  Попов, Петър Станчоглу

..........

Драгостинов е избран за главен апостол на Втори революционен окръг и ръководител на Априлското въстание през 1876 г. в Сливен, въпреки, че и той, като другите няма никакви качества на революционер, но нито той, нито другите са имали за цел да вдигат революция.

Нашият революционер е люлян в "украсена с тънка резба люлка", расъл в голяма, богата, двуетажна къща, строена от дядо му, видният и богат търговец хаджи Панаьот хаджи Атанасоглу, (роднина на хаджи Кироглу Русович), който я оградил с високи дувари и я зящитил с тежки, ковани порти в Арбанаси. Имали слуги, имали странна наредба на къщата, със скривалища, скривалища, скривалища... Но не за Левски, а ... за опазване на имането, трупаното, лукса, скрити зад зидове в къщата-крепост в гръкоманското Арбанаси. Търговията из Европа, връзките със Запада - с Виена, Измир, Италия, са в кръвта на рода - защото алъш-веришът носи сребърни прибори, фин порцелан, кадифета и кожи, изящни платове и украси, разкош, парфюми, луксозни сапуни, пискюли, атлазени ресни, свила и сърма, злато, губери и ... развито чувство за самосъхранение и съхранение на статуса. В годините, когато българинът пъшкал под робството на свои и чужди.

Както се казва, не може смокиня да роди грозде...

И доста странно звучи, че вземалите всички предохранителни мерки за опазването от хайдутски нападения родолюбиви гъркомани учели в зимните вечери децата си на любов към хайдутството и революцията, като им пеели и разказвали за хайдутските подвизи! Но така е с нашите писатели и историци - истината за тях е свята! А читателят - глупак, който трябва да попие глупостта, купена с пари, и да благоговее пред героизма, описан в четивото, което го учи на родолюбие!

И все пак знаем, че всяка шайка бандити е имала покровители от богатите градове и села, по-заможните, с които е делена плячката и е ставало възможно мафиотите да действуват безнаказано. Вероятно този случай е бил такъв, щом трябва да повярваме на Филип Семидов за любовта на Иларион към хайдутството около 1855 г., когато хайдутите са си били чисти хайдуци.

Димитър Страшимиров, смятан за добър изследовател на епохата, оставил "затрогващи редове", след като почерпил "вода от извора" и записал подробно разказите на Евгения, сестрата на Иларион, с която Иларион си споделял и доверявал и най-дребните подробности за себе си, не ги публикувал. Ние се досещаме, защо.

Други сведения за живота на Иларион научаваме от масона Филип Семидов, негов приятел и брат по ложа, който, също се досещаме защо, се мъчи да опровергае съвръменниците си, "приятели и познайници на Драгостинов", които, той пък не знаел защо, твърдели, че патриотът Иларион не искал да изучава българска история, защото "не се бил отърсил от арбанашкия си гърцизъм". Революционерът-водач бил на всичкото отгоре "мирен, кротък и срамежлив като момиче, по телосложение - деликат", "чаршаф-чоджук" - качества, които го правят незаменим войн за всяко въорежено въстание и ни убеждават веднага в неговите революционни действия и идеали, и в качествата му на водач-бунтовник. Е, отбягвал и странял от "ходенията на другарите си да се бие в турската махала с уручетата", "оръжие, знаем го йоще тогаз, той се боеше да го пипне даже", но... станал бунтовник, като дал масонската "кръвна клетва на мълчание", за която явно се изисквали други качества. Прикритост, подмолност, лицемерие, безцеремонност... Дали ги е притежавал? Загинал рано... Все пак...

Симидов пише през 1898 г. в биографията на Драгостинов, че не знаел кога Иларион напуснал Търново и отишъл в Русе. Едва ли. Те са в непрекъсната връзка. Драгостинов напуска Търново в края на лятото на 1868 г. Симидов внушава, че Драгостинов е един от чираците на Христо Иваном Големия, но и това не е вярно. Това само трябва да внуши връзка и доверие между Големия и организацията на Левски, но ако това беше вярно, Христо Иванов щеше да го включи в комитета, като кореспондент още през 1870 г., когато стои в кафенето на читалището и изпитва специално русенци по поръка на Дякона. Но млад дух Иванов в Русе не намира. Отивайки в Търново, Левски го кара да остане там, тъй като Левски до този момент няма никого и в старопрестолния град до лятото на 1870 година, когато отива лично и организират с Христо Иванов ядро. Левски не се е доверявал на никого от старите масонски комитетски дейци, ръководени от Букурещ. Явно не се е доверил и на Георги Живков, който съживява старите огнища в края на 1869 г.

Левски работи изключително само със свои хора. А отделно - с БРЦК. И това се е предполагало от масоните, към които официално се числи и той. Той изгражда организация в организацията, но не за дълго тайната му остава тайна.

Но да видим как се развива революционерът Драгостинов в Русе:

пристигнал в края на 1868 г., на 12 май 1873 г., няколко месеца след смъртта на Левски, той има собствена търговска кантора и е само на двадесет и три години. Светът научава за това на 25 октомври 1873 г.

Откъде идват парите? От гурбетската дружина, както Обретенов нарича групата си, "дето с крадение на пари", по думите на Захари Стоянов, се поддържали? От читалище "Зора", изгубило събрания си "капиталец"? Кой да ни каже? Русенските "историци" ли? Летописецът Захари Стоянов не споменава за неговите парици и капиталец, нито за кантората му, когато го описва в "Записките", след като е избълвал змии и гущери за търговци и учени с дипломи, които се грижели само за чергата си и пита "има ли по гората някой гроб" от тях? Как да го разбираме? Че Драгостинов не е бил революционер или че не е бил търговец? Току що видяхме, че търговец е бил. Значи, летописецът е отговорил на въпроса, на който историците не искат да дадат отговор. За чест на летописеца, той не умира от собствената си смърт. Каквото е можал, казал е. Каквото не е можал, му е помогнало да поживее малко. И да запаше престилката.

Запасъл я е и заради думите, че в русенския комитет участвували лица "с изпитана честност и твърд характер".

Но какво е запасъл Димитър Костов, който пише, че Драгостинов "дава бащините и собствените си пари за купуване на оръжие, за прехвърляне на нелегални в Румъния и за благотворителни цели на читалище "Зора"?

Когато човек пише историческо изследване, не трябва ли да използува исторически източници, документи, доказателства? В България това като че ли е забранено! Не, че всичко е покрито или унищожено! Има останали документи, но те не се ползуват. Някои от тях дори не са засекретени! Не са в чужбина, нито у частни лица!

Пише се за театралната дейност на "гурбетчиите", между които е и Драгостинов, както и за Певческото дружество, на което той е един от основателите и деен хорист. Тези му дейности са безспорни.

Но ето какво пише революционерът Ангел Кънчев, на същата възраст, но тръгнал по друг път, на Обретенов:

"Блазе ти! У вас имате сега, ефендимиз, П Е В А Ч К О дружество, тъй ааа!

Българинът сиромах пука от глад, а пък ние ще му пеем и ще го забавляваме с беседи. Може би по новата сръбска мода да е възможно гладен човек да се весели и играй, ама по нашата пословица народна:

гладна мечка хоро не играй.

Нейсе, както и да е, Господ да ни е на помощ... (4 ноемвр. 1870 г.)

Кой уби Ангел Кънчев?

Непрекъснато се размахва пред очи, че представленията били за издръжката на читалището. Ние ще си направим труда и ще ви пресметнем, като дадем и на вас възможността да проверите, колко представления са дадени в полза на читалището и колко е чистата печалба, след като се махнат разходите. По недоглеждане наглед безобидните книги на "Зора" са се запазили в архива и от там може да се направят и тези изводи. Запазени са и писмата, които можете да видите и да прецените - дали те са с иносказателно съдържание или дейността на читалището е била чисто просветна. Във втория случай отива легендата за революционната дейност на Обретенови, а в първия се доказва дейност, която е против каноните на БРЦК и Левски в Българско. Обретенов сам казва:

"Парите, които вземахме от представленията, ги ПРИБИРАХМЕ". И после: ..."изпратихме ги в Табор на учениците". Едно входно билетче струвало 12, 8 или 5 гр.

Доказателство: изпратените на издръжка на общината ученици, приятели на Обретенов отговарят:

"...приехме парите (15 наполеона)"...Ив. Данев, К. Кутинчев.

Та, значи нито за читалището, нито за революционния комитет - парите са изпратени като пари за харчилък на стипендиантите на общината в Табор, където е и Ангер Кънчев, но неговия подпис липсва, та може да не се е облажил. Знаем с колко пари е стигнал при Хитов в Белград. Тръгнал не на разходка, а да посвети живота си на България.

Нека видим кога е приет Драгостинов (на книга) в "комитета Каран" на Обретенов/Ведър в Русе (Червена вода) - протокол от 18 декември 1871 г. на въпросният "комитет" има петенциите да ни съобщи факта:

"Взехме за съучастник в делото СИ Иларион Драгостинов. Подписали: Н.О., Т.К., Р.И., И.Д." (цитат от книгата на Виктория Генова "Иларион Драгостинов, Държавно Военно издателство - София, 1989 г., взета от Спомени за Иларион Драгостинов на Никола Обретенов (?!). приложение към книгата "Костов, Д. Иларион Драгостинов, С. 1937 г. с. 87. (!?!)

Значи, Драгостинов вече и подписва протокол, в който е решено да го вземат в групата, на 18 декември 1871 г..

Но вижте какво пише на стр. 137 в "Спомените" си, Издат. на ОФ, 1983 г. Никола Обретенов:

"Взехме за съучастник в делото ни и И. (Икономов). Н.К.Р.И.К. "

Защо Икономов? Заради легендата, че е убил Стоян Пенев?

Защо не Драгостинов? Пак заради тази теория. В нея той не присъствува. Заради убийството на Кънчев? Дали Драгостинов не се е опънал за това убийство? И впоследствие е натопен с парите от касата на "Зора" и с "геройското " си загиване? "Кила" (Killer е псевдоним на Обретенов) не обича деликати. И затова да се е наложило да се прекрояват протоколи, имена, псевдоними? Кой да ти каже!

Господа и госпожи българи, ако имате достъп до архива на музея в Русе, отидете до там и направете справка и ни пиште в книгата за гости какво точно стои в "протоколите". Ние нямаме тази възможност. От публикуваното в "Спомените" знаем само, че на 27 август 1872 г. официално е фигурирал в групата номер 45 1/2, който променя псевдонима си на Берислав, и че това е Драгостинов, според Обретенов, разбира се. Протоколът всъщност съобщава, че "Каран" прекратява събранията си (официалните) поради (вероятно) провал. Сменят се псевдонимите, но продължават да се приемат членове. Групата преминава в полу-нелегалност. Причината: три смъртни случая, една оставка, недоверието на Левски, и пр. ...

Левски ще бъде обезвреден само след няколко месеца...

Кънчев   в е ч е   е ликвидиран...

 

(следва)